Today

Никога

Пловдив – българската Троя

Джумая джамия е един от най-старите мюсюлмански култови храмове на Балканите.

По-стар от най-старите градове на света като Рим, Атина, Картаген и Константинопол градът на тепетата е мост между древната и новата история

Екатерина Терзиева

Разположен върху територия от 53 кв. км върху двата бряга на р. Марица, на 42° и 9′ северна ширина и 24° и 45′ източна дължина, Пловдив е вторият по големина град на България. Населението е около 340 000 души. Построен е около седемте отделни хълма, издигнати като островчета сред огромната долина на реката. През града минават важни международни пътни артерии, които още от древността са свързвали Изтока с Европа, Балтика със Средиземноморието, Черно море с Адриатика. Уникалното местоположение на Пловдив върху този древен кръстопът е причина за силните културни и политически влияния от страна на източните и западните цивилизации, но въпреки това селището е запазило културната си идентичност.
—
За Пловдив се пише трудно – като че ли няма неизказани неща, няма неразказани легенди. И въпреки това Пловдив е град свят, в който стъпиш ли веднъж, се връщаш пак.
По-стар и от най-старите градове на света като Рим, Атина, Картаген или Константинопол, почти съвременник на Древна Троя, Пловдив е град, построен върху останките на много предишни градове. Няма точен отговор на въпроса за възрастта на града. През 1975 г. са разкрити останки от религиозна постройка от периода на Критско-Микенската култура, сравнима само с находката на остров Кносос.
Историята на Пловдив е свързана с две тракийски племена – одрисите и бесите, които населявали поречието на р. Марица и Родопите. Те първи създали върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия, което значи „Сладкозвучен“.
През 342 г. пр. н. е. Филип II завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис – град на Филип. Че Пловдив съчетава много култура, много история и много толерантност, показва

паметникът на Филип Македонски,

който бе издигнат преди няколко години точно до Джумая джамия – над античния Римски стадион.
По-късно тракийското царство е възстановено, но градът преживява няколко големи разрушения – от келтите, готите и от хуните начело с Атила. След два века на кръвопролития и дипломатически ходове през 72 г. пр. н. е. римският пълководец Терентиус Варо Лукулус завладява цялото поречие на р. Марица, включително и Филипополис, който римляните наричат Тримонциум – град на трите хълма. По-късно Тримонциум става център на огромната провинция Тракия Романа. През II и III в. градът е обявен за метрополис на провинцията със собствен сенат и и общотракийско събрание. Именно тогава Тримонциум достига своя икономически и културен връх.
И до днес в пространството между хотел „Тримонциум Принцес“ и Централна поща могат да се видят останките от древния Римски форум. Ясно се наблюдават руините от уличната мрежа и жилищните сгради на античния Филипопол. Под площада край Джумая джамия пък е Римският стадион. Преди няколко години по време на строителни работи по сградата на бившето кино „Ботев“ беше открита ценна находка от 6-7 реда антични седалки, също част от Римския стадион. В добро състояние е Античният театър, чиято сцена и сега посреща стотици фестивали, оперни и оперетни постановки, спектакли и концерти. Построен по времето на император Траян (началото на II век), това е един от най-добре запазените до наши дни

антични театри в света

През VI в. император Юстиниян Велики обновява напълно Тримонциум. В града идват славяните, които постепенно променят етническия облик на целия регион. Ако през римската епоха градът освен Тримонциум е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското Пулпудева, но го модифицират като Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив.
Градът е официално включен в пределите на българската държава от хан Маламир през 834 г. После следват осемте кръстоносни похода, продължили до 1291 г. Четири от тях са минали през Пловдив, два го оставят в пламъци. Градът е възстановен и укрепен отново. След основаването на Второто българско царство цяла Западна Тракия е включена пак в пределите на българската държава. Пловдив остава в пределите на България до смъртта на Иван Асен II през 1241 г. До завладяването му от турците градът преминава от ръце в ръце повече от 15 пъти. Когато турците нахлуват на Балканския полуостров в средата на ХIV в., завладяването на долината на р. Марица и на Пловдив било поверено на Лала Шакхин паша, чийто гроб и днес може да се види в двора на Имарет джамия. През 1364 г. градът е завладян от турците, които на свой ред му дават

ново име – Филибе

Правителството разрешава разрушаването на укрепленията и бавно всички видими следи от древното минало на града изчезват. Започва масово строителство на джамии, странноприемници, ханове, бани. Филибе напълно променил архитектурния си облик и се превърнал в типичен ориенталски град. В него по онова време имало 55 джамии. Една от тях е Джумая джамия – главният мюсюлмански храм в Пловдив, една от най-старите османски култови постройки на Балканите.
Пазарът с над 800 магазина се простирал между площада на днешната Джумая джамия и реката. Още 300 имало на каменния мост и оттатък реката. През Възраждането наред с Истанбул, Солун и Одрин Пловдив станал голям икономически център в европейската част на Турция. Местните търговци и занаятчии постепенно забогатели, започнали да се състезават в строителството на нови хубави сгради. Оттогава в Стария Пловдив остават

приказно красивите възрожденски къщи

През 1956 г. мястото е обявено за архитектурно-исторически резерват. Тук може да се проследи цялото развитие на възрожденската жилищна архитектура след ХIХ в. През 1979 г. Старият Пловдив получава европейски златен медал за опазване на паметниците от миналото. Разказват, че японският професор по архитектура Акира Ишии още при първото си посещение под тепетата през 1996 г. се влюбил в резервата. Ходел като омагьосан по трихълмието и се зарекъл да направи всичко възможно, за да помогне на резервата с пари за реставрация. Харесало му това, че Старият град е оставен непокътнат и автентичен. Така за реставрацията на най-порутените къщи бяха определени близо 1 милион долара от Японския попечителски фонд към ЮНЕСКО, а Старият Пловдив получи шанса да добие международен статут с включването си в

листата на световното културно наследство

Пловдив влиза в новата българска история освен с развитието на националната култура и с борбата за църковна независимост. Църквата „Св. Богородица“, построена през 1844 г., била сцена на основните събития. Цялата коледна литургия на 25 декември 1859 г. била отслужена на български, а на 10 януари 1860 г. пловдивският митрополит Паисий отслужил меса на български, което било нечувана дързост. След месата Паисий официално оповестил, че неговото паство се отрича от гръцкия патриарх и че той остава с паството си. Избухва безпрецедентен скандал, Пловдив става най-радикалният център на църковните борби и през 1870 г. Високата порта официално признава автономията на българската църква, а оттам и съществуването на българска нация.
С подписването на Санстефанския мирен договор се създава Княжество България, а космополитният Пловдив е обявен за столица на новата държава и седалище на временното руско управление начело с принц Дондуков-Корсаков. По-късно с Берлинския договор България е разделена на Княжество България със столица София и васална провинция Източна Румелия със столица Пловдив, която е оставена под политическия и военния контрол на султана. През тези години в Пловдив е построен

първият театър „Люксембург“,

където играе най-старата театрална трупа в страната. Театърът имал 17 ложи с общо 64 места, елипсата на партера побирала 250-300 стола. Още по онова време Археологическият музей притежавал най-богатата елинистична колекция в страната. Първият обществен парк в България е създаден тук. Дворцовият градинар на Наполеон III и любимец на султан Абдул Азис направил чудеса в градския пейзаж. Пловдив има основна заслуга за историческия акт на съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявено в града на 6 септември 1885 г. Само 7 г. по-късно градът е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие, чийто директор е писателят Михалаки Георгиев. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир.